Фината настройка на Вселената

     Пол Дейвис казва: "Изглежда, че като ли някой е настроил много прецизно числата в природата, за да направи Вселената... Впечатлението за дизайн е поразително."
     Ако се замислим за специфичните условия, необходими дори не в цялата Вселена, а по-наблизо, "у дома", в нашата слънчева система и на Земята, установяваме, че има огромен брой параметри, които трябва да бъдат точно такива, каквито са, за да може да съществува животът. Някои от тях са очевидни. Разстоянието между Земята и Слънцето трябва да бъде точно такова. Ако са прекалено близо, водата би се изпарила, ако са прекалено далеч, Земята би била твърде студена, за да съществува на нея живот. Ако това разстояние се промени само с 2%, всякакъв живот би изчезнал. Повърхностната гравитация и температура също са критични в рамките на няколко процента, за да може Земята да има поддържаща живота атмосфера - да задържа необходимата за живота газова смес. Планетата трябва да се върти с точно определена скорост - ако е прекалено бавна, разликите между дневните и нощните температури биха били твърде големи; ако е прекалено бърза, скоростта на ветровете би била унищожителна. И така, списъкът продължава. Хю Рос изброява много такива параметри, които трябва да бъдат прецизно настроени, за да може животът да е възможен, и прави едно грубо, но предпазливо изчисление, че вероятността да съществува такава планета във Вселената е 1 към 10³⁰.
     Арно Пензиас, лауреатът на Нобелова награда и откривател на фоновото микровълново лъчение в Космоса, обобщава положението, както той го вижда, по следния начин: "Астрономията ни води към едно уникално събитие, една Вселена, създадена от нищото, с много прецизния баланс, необходим, за да се осигурят точните условия, позволяващи съществуването на живота; Вселена, в която е залегнал (може да се каже "свръхестествен") план."
     Забелязваме, че това не е аргумент, който използва Бога за "запълване на празнините". Именно напредъкът на науката, а не невежеството ни е открило изключително точния баланс във Вселената. В този смисъл в науката няма "празнина". По-скоро въпросът е накъде сочи науката. Заключението за съществуването на интелигентен Творец се прави, като се използва случайността в смисъл на малки вероятности, за да се елиминира случайността в смисъл на липса на целенасочено намерение. Искам да отбележа, че това не е категорично доказателство, а просто насока за размисъл...

А ТИ КАКВО МИСЛИШ ПО ТОЗИ ВЪПРОС?! НАПРАВИ СИ ИЗВОДИТЕ САМ, ВНИМАТЕЛНО... И УСПЕШНО, ЧИТАТЕЛЮ...

откъс от книгата "Погребала ли е науката Бога?" на Джон Ленокс

Приложения:


[Авторът разглежда популярното схващане за науката и вярата като противоположности и показва, че всъщност става дума за конфликт между две философии - материализъм и теизъм. Далеч от наивните опити за "доказване" на съществуването на Бога с "научни методи", авторът убедително показва, че опитите да се изведе атеизмът като следствие от науката са не по-малко наивни. Забравените корени на науката, нередуцируемата сложност на биологичните системи, информацията като фундаментална величина, "маймунската машина" - това са само някои от темите на това сериозно и увлекателно четиво.]